*** не разбрала***

Аз мислех, че сама Ви пожелах
когато за клепачите ненужен
сънят ми тръгна подло подир Вас
и ме остави трепетна и будна.

Но дълга изненадата ми бе
когато се намерих позаспала
в ръцете Ви, незнайно откъде
се бях, съвсем за радост, озовала.

И бога ми, но вино е било
това що моята глава омая,
но Вий правете всичко както е
и обещавам пак да го забравя!

Незнам защо треперят ми нозете
и затова Ви моля повторете!!!

***изтормозено***

Аз чаках да се сетите за мен
уви, но мисълта Ви ме избягна,
копнееха очите всеки ден
да Ви съзрат и бяхте моя тайна.

Но Вие ме отминахте съвсем
на други пристан търсейки утеха,
не мислейки си как живея аз
със свойта участ лоша и нелека.

И тъй дордето чаках ден след ден
и своето търпение изпитвах
допуснах изкушението в мен
и тъй нееднократно го опитвах.

Скандална беше младостта ми -
да,
и розата ми – други я обра!

***покъртително***

Аз знам, че Вий презряхте ме съвсем
в омаята Ви непосилно дръзка

по детски несъзнателна и мен
привързала със всяка своя връзка

и аз като един изискан мъж
в юмруци стискащ волята си сетна
подтискам в мене всеки топъл дъжд
едва се сдържам да не Ви посегна.

Но Вие ме съсипахте съвсем
случайна гледка силите ми смаза
от къпещо се тяло изумен
изведохте ми тръпката във таза.

И всеки ден аз моля своя бог
да ме употребите със възторг!!!

***подканващо***

Простете моят поглед твърде смел
гръдта ви тъй безмерна е обзел,
и иска скоро да се отдели
ала магнит го тегли катче ли?!

Стоя в омая, питам се в захлас,
дали живял съм аз до този час,
до който тържеството на плътта
врати разтвори и ме облада?!?

И мисля казал бих, ако въобще
през мозъка ми мисъл протече
защото твърде много е зает
отзад със изгледа ви и отпред.

Използвайте си дарбата телесна
защото старостта е тъй нелесна!!!

***изтървала***

На моя настоятелен подход,
на думите ми безрезервно нежни
тя даваше отдавна заден ход
и погледи дълбоко пренебрежни.

В игрите нявга съм й бил другар,
когато е била съвсем невръстна
и затова на камък удрям пак,
абсурд девствеността и да прекъсна.

Съвсем изгубил всякакъв ищах,
задето тъй на суша ме обрече
оръдието на труда прибрах
и повече не си поисках вече

А тя в морал потънала е цяла,
съсухри се оргазъм непознала!

***изпреварил***

Преди Луната да прикрие в свян
красивото Ви, още грешно тяло,
аз моля Ви, бъдете тъй добра
и споделете мойто „одеало”.

Преди зад бащиния облак гняв
усмивката Ви топла да се скрие,
тук на тревата нека сторим знак
и той страстта ни тайна да попие.

Преди на своя верен годеник
да изречете клетвата съдбовна
аз нека срещна утрото със вик
а Вие да премигвате греховно.

Освен чеиз от татко Ви дарен
съпругът Ви ще има и от мен!

***изнудително***

Простете за нахалния ми зов,
достигнал до ушите ви смутени,
аз, можейки, заровила бих в ров
и него, и гърдите си големи,

но в тях побрано е едно сърце,
което Ви копнее и обича,
но Вашето мълчание, уви,
на бавна смърт от лудост ме обрича.
И затова във своя безизхóд
ще разглася, че любихте ме страстно,
и всички те ще цъкат със език
и ще завиждат повече от ясно!

Дали ще потвърдите този слух,
за тях – любовник, а за мен – евнух?!?